Когато агресията ни „владее“.

стрес - мъж

СРЕЩАТА С ПРИМИТИВНИЯ МЪЖ

Пол мирише на чесън, Роджър се разтапя в усмивка, Тони винаги е нащрек. И тримата са притеснени да не би цялата им агресия да се излее навън. Разбира се, тя наистина се излива, но само когато ситуацията не е прекадено опасна. Излива се по неподходящи начини, насочена е към предмет, механик в гаража или терапевт с деликатно обоняние. Тези три истински терапевтични случая ни показват, че потискането на активните енергии не е ефективното решение. Независимо дали го иска или не, всеки мъж трябва да срещне сянката, която носи със себе си. Трябва да се потопи в собствените си примитивни извори. Трябва да освободи Железния Ханс. Развитието на съзнание за сянката ми изглежда единственият възможен начин мъжът да овладее потенциално благодатната сила на агресията си. В крайна сметка можем да контролираме само онова, което познаваме изкъсо -и в червата си, и в най- потайните кътчета на сърцето си.

Ето мислите на Юнг по темата. Той коментира гнева на Иов срещу Бога:

„Много по-добре е да признаем афекта и да се подчиним на неговото насилие, отколкото да се опитваме да избягаме посредством всякакви интелектуални фокуси или чрез емоционални ценностни преценки. Макар че, правейки път на афекта, човек имитира всички лоши качества на възмутителния акт, който го е провокирал, и така се прави виновен за същата грешка, това е именно смисълът на цялото действие – насилието цели да проникне в най- важните органи на човека и той да се подчини на неговото действие. Той трябва да е засегнат от него, иначе пълният му ефект няма да го достигне. Но и трябва да познава или да се научи да познава онова, което го е засегнало, защото по този начин трансформира в познание слепотата на насилието и на афекта“.

Мъж, чийто баща е липсвал, а вследствие на това е потискал агресията си, трябва да се научи да обуздава примитивния човек в себе си. Нещата, които отказваме да приемем за себе си, винаги се показват на повърхността – понякога в трагична форма. Разводи, автомобилни злополуки, банкрути, уволнения – всякакви видове прояви на насилие ни връхлитат, когато отказваме да ги признаем като части от себе си. Лошото момче в нас се заема директно с коварния си бизнес, докато ние продължаваме напред, отвън, смеейки се или плачейки.

Това лошо момче броди свободно в безсъзнателното ни, защото сме му отказали достъп до съзнанието си. Нещо повече, неговата енергия има властта да ни притежава, защото я потискаме. Никой от нас не иска да бъде хладнокръвен убиец или зъл тигър, но естествената ни агресия става перверзна, защото сме отхвърлили силата й, вместо да й намерим приемлив канал. Тъй като отказваме да „имаме“ агресията, тя ни „има“. Винаги когато сме фрустрирани, скотът в нас завзема ситуацията с вербалната си агресия, физическото си насилие, крайната студенина към другите, мислите за самоубийство и т.н. Мощното „То“ на Фройд ще намери път да се изрази – то ще се излее независимо дали ни харесва или не.

Мъжете трябва да започнат да осъзнават агресивната си. природа, но съзнанието им трябва да ги подпомогне да контролират и да овладеят тази сила. Не насърчавам мъжете да се държат по-насилнически, а ги подтиквам да прегърнат вътрешната си енергия като начин да започнат да се чувстват по-удобно със себе си. Признаването на примитивния мъж, който дреме в безсъзнателното, е необходим етап от търсенето им на лична автономия, себепотвърждаване и вътрешна сигурност.

Осъзнаването на тази сила не води до насилие, потискането й обаче води. Повечето убийци и изнасилвачи казват, че имат импулси, на които не могат да се съпротивляват. В известен смисъл те също са жертви, атакувани от собственото си вътрешно насилие. Повечето случаи на домашно насилие започват по този начин – чувство за неадекватност или безнадеждност внезапно се изразява като подтик да удариш някого. Импулсът е смазващ, идва като гръм от ясно небе и човекът се превръща в пасивен обект на ирационалната му сила. Егото не е способно да издържи на атаката на тази вътрешна сила и човекът е принуден да действа, за да освободи нетърпимото напрежение. След това гледа с ужас назад към насилието, което е извършил, но отново бърза да го скрие в безсъзнателното си – до следващия изблик на вербална агресия или следващия рунд на шамари и ритници.

Как да отворим клетката на Железния Ханс

Как можем да трансформираме агресивната енергия, която се изразява единствено в актове на враждебност или вътрешна ярост? Как можем да я превърнем в нещо здраво? Как можем да провокираме катарзис, който изразява агресията и отрицателните ни чувства и същевременно ни овластява със здравата енергия на нашата агресия? Според мен отговорът е да се създадат специални места и моменти, в които можем да влезем в досег с потиснатите си емоции и да ги изразим в символни форми; отговорът е да се потопим колкото се може по-дълбоко във фантазиите си, в емоционалните си импулси, така че да научим какво има там и как то ни влияе. Ето един пример на този процес:

.Алекс е измамно благ млад мъж в началото на 20-те си години. Има много потисната агресия в себе си, мисли- за самоубийство и неуспешните преживявания в любовните си взаимоотношения. Оплакванията му се фокусират главно върху характера на майка му, която описва като „прекадено силна“. От време на време го насърчавам да се приближи към границите на гнева, който изпитва към нея, но той винаги се съпротивлява. Един ден обаче най-накрая влезе в допир със своята агресия.

В смесица от смях и сълзи той си позволи да наруши табуто и да се отдаде на яростта си. Тогава се появи следният образ: в мазето на семейната им къща той посича майка си със секира и след това подскача върху останките й в един вид танц на тържеството.

За Алекс тази представа беше радикално преживяване. Най-накрая той отиде до края на отрицателните си чувства и достигна садистичния убиец в себе си. Преживяването го успокои. Отрицателните чувства, които го бяха ръководили преди, постепенно намериха израз в по-реалистични форми. Омразата към майка му се трансформира в оценяване на всичко, което тя е направила за него. И малко по малко той преоткри радостта от живота. Алекс научи важния урок за символното отреагиране.

Защо работи този символен процес? Той проработи за Алекс, защото оплакванията му не бяха насочени срещу истинската му майка, а срещу майчиния му комплекс. Комплексът е психична цялост и с него трябва да се борим на психологическа основа. Убийството на майка му символизира отделянето му от вътрешната му майка. Той скочи в агресивните си енергии и вложи в употреба положителния им потенциал. Убийството на истинската му майка не би му донесло нищо освен съмнителната привилегия да прекара остатъка от живота си в затвора.

Има и други, по-конкретни ритуали от това въображаемо насилие, които се използват по света. В Гана например хората танцуват в кръг около маска, представляваща агресивен престъпник. Те потвърждават, че всеки носи в себе си потенциала за насилие, и прогонват този потенциал, като танцуват ден и нощ под ударите на барабаните. Напоследък водих група мъже на целодневен семинар на открито. Накарах ги да се изтощят, като отидат до границите на физическата си издръжливост. Това им помогна да преоткрият физическата си спонтанност и да разклатят обуславянето и непрестанния си самоконтрол. Всичко това ги постави в по- тесен допир с племенната, органичната им страна.

За да трансформираме агресията в себепознание, е необходимо да признаем фантазния свят, да приемем вътрешните си процеси, без да ги преценяваме. Това са първите стъпки по пътя към интимността. Ако ги преживеем интензивно и емоционално, събудените сънища и активните представи могат да бъдат фундаментален психологически опит, истински „събития“ в живота ни. Те намаляват шанса да се хвърлим сляпо в действие. Срещата с неговата сянка дава на мъжа вещество, тя го определя. Пълното преживяване на чувствата му дава стъпало към реалността на света и неговото насилие. Сянката му дарява избора и задължението към потиснатата му враждебност – тъй като е научил накъде отива тя и докъде може да го заведе, той вече е отговорен за нея.

Мъжът не е мъж, докато…

Мъжът не е мъж, докато не е намерил достъп до тази първична, необуздана енергия и не се е насладил от способността си да се бори и защитава. Само тогава той може да трансформира сляпата ярост в силата да се обвързва, да се справя с напрежението и да взема трудни решения. Развива се и чувство за вътрешна сигурност – то се основава на осъзнаването, че каквото и да се обърка, той може да получи помощ от вътрешните си ресурси, от базисната енергия на своята агресия.

Досегът с мъжкия динамизъм на Железния Ханс и овладяването на тази мощ е това, което подпомага мъжа да прониква в света на жените – буквално и фигуративно. Докато вярва, че пресищащата сладост или сляпото насилие са единственото му средство да се защити, той не може да се радва на завършено взаимоотношение с жена. Преди да може да се предаде на интимността в двойката, трябва да умее да преживява отхвърлянето или той сам да прекъсне връзката, ако това е необходимо.

ВЪТРЕШНИЯТ БОЕЦ

Римляните са направили боеца Марс бог. Признавали го като основна психична сила, отдали са се на неговия култ.

Марс представлява конфронтациите, обидите, ударите, които определят границите и задействат враждебността. Освен това е този, който може да решава нещата, да ги пронизва и да затръшва вратата, когато си тръгва. В Марс има обаче нещо много повече: той е и много важен психичен актива-тор, защото кара нещата да се движат, провокира конфронтации и ни изважда от стагнацията. Той е жизнена сила, гръм и трясък, събуждане, той е пролетта, която разтърсва света от неговата апатия.

В лекция, представена пред Юнговия кръг в Монреал през май 1987 г.’, аналитикът Джеймс Хилмън говори за цивилизованите аспекти на бойните изкуства срещу неконтролираните агресивни импулси. Марс, разбира се, живее в дисциплина и със същата прецизност и концентрация, която изисква боравенето с оръжия. Той е трябвало да овладее страха си и да се научи да уважава силата на противниците си. Следва морален кодекс, основан на етиката на войната. Макар че знае как да обявява война, знае и как да й сложи край и да създава мир. Има и чувствена страна, която се вижда в красивите му дрехи, в сърмата по униформата му, блестящите оръжия и премяната на конете му. Макар че често трябва да се търкаля в калта и кръвта на полесражението, той се радва и на моменти на слава и блясък. Детинският ни ентусиазъм по отношение на военните паради свидетелства за този негов аспект. Харесваме красивите униформи, военната музика, блясъка на метала, светещ на слънцето. Подчиняваме се на чара на Марс с очи, широко отворени от възхищение от това гордо, дисциплинирано божество.

Днес обаче архетипът на боеца се променя. Марс трябва да еволюира, защото бъдещето на планетата го изисква. Мъжът днес може да бъде боец и без да е нанесъл  и един физически удар. Борбата за по-чиста околна среда е ново полесражение за Марс, както и борбата за мир в света и кампаниите за човешки права.

Някои индиански племена осигуряват прототипни модели на общества на бойци, пропити от уважение към флората и фауната и съзнание за целостта на света. Тези племена не са изтощавали средата си, те са се адаптирали и са се установявали в нея. В днешното общество сме опитомили външния природен свят, но вътрешният ни естествен свят все още е примитивно място. Трябва да се върнем към своите извори, да култивираме историческия, митичния образ за индианеца, живеещ с уважение към законите на природата и ценностите на духа.

След като светът става все по-осъзнат психологически, и Марс също се „психологизира“. Потребностите от блестящи подвизи, проверки на силата и изпитания на самоконтрола са се интернализирали – те събуждат боеца в нас. Приемането на тези предизвикателства може да създаде интензивност и ангажираност, които превръщат живота ни в истински удовлетворяващ. Събуждането на вътрешния войн означава събуждане на гордостта и искрата в нас. Събуденият Марс може да ни помогне да преодолеем лошите си навици, физическия или интелектуалния си мързел. Може да ни помогне да преоткрием виталната си страст за живот.

Събуденият Марс е пролетен повей в нас. Да цъфтиш от здраве е психично и физиологично преживяване, което е в досега на всеки. Повеят на пролетта в нас носи със себе си и полъха на любовта; реагирането на искрата на живота ни прави щастливи със себе си и влюбени в самия живот. В митовете на римляните Марс в крайна сметка е любовник на Венера – богинята на любовта и най-красивата жена на Олимп. Венера обича интензивността му, неговия плам за живот. Той й носи жизнената искра, която осветява нея и нейната слава. Това може да изглежда странен брак, чудато събиране на пламъците на любовта и огньовете на войната, но Марс е така развълнуван от любовта си към Венера, че отпуска ръце. Той вече няма нужда да се бие. Може да захвърли защитите си, да се оголи и да живее в любов. Митичното дете, което се ражда от този съюз с Венера, се нарича Хармония.

Боецът може да стане вътрешен компаньон на нашето хармонизиране с физическите и психологическите закони, с културната и природната ни среда. Марс, събуждащият живота, познава пътя към него, защото е самата същност на житейската витална енергия. Той знае, че пътят към хармонията преминава през любовта. Начинание, предприето без любов, или интензивност, изпразнена от удоволствие, не могат да водят до хармония. Импулсивните бойци, които никога не отпускат ръце и не преживяват сладостта и чувствеността на живота, никога не могат да постигнат целите си. Слепият импулс никога няма да ни донесе върховната радост от светенето в цялата ни слава в хармония с импулсивния живот, който тече през вените ни.

Борбата да дадеш най-доброто от себе си – преживяването на най-доброто в себе си – е именно източникът на вътрешния мир и любов към себе си. Венера вечно чака събудения мъж в нас, тя го приветства с целия си чар и красота. За събудения мъж природата разкрива цялата си пищност; светът за него става източник на чудеса, радост и екстаз. Венера го взема в ръцете си и Боецът става Любов.

В кулминацията на нашия екстаз Венера идва, за да омае телата и умовете ни; тя носи психични състояния на велико щастие и дълбоки чувства на хармония; повежда ни по дългия път от всичките морални и интелектуални гимнастики на проповедите за универсалната любов. Любовта съществува само когато боецът е събуден; само посредством събудения Марс може да се постигне хармонията. Можем да прекараме целия си живот в проповядване на себе си и на другите на смисъла на любовта, но докато продължаваме да не правим нищо, а просто да седим пред телевизора с пълна чиния ядене на корема си, нищо няма да стане – животът ще си остане изпразнен от смисъл. Ще бъде изпразнен от смисъл и за партньорките ни. Те ще живеят с мъже, на които липсва жизненост. Когато даваме най-доброто от себе си обаче, когато събудим енергията и удоволствието си, когато надскочим себе си, откриваме вътрешната, но и външната Венера – любовта, която ни чака в партньорките ни.

„Жени, към вас води желанието – цялото желание. Пазете се за любовта, пазете любовта, бъдете любещи в любовта и дори преди нея, бъдете открити и готови за любов. Радвайте се, защото вие държите филтъра и тайната. Радвайте се, защото сте били избрани да живеете в любов.

Мъже, борете се, за да накарате да ви обичат, утвърждавайте вашето същество и тяло, докато не засветите с несравнима яркост. Тогава Жената ще се разстеле над вас и вие ще разпалите в нея огъня на любовта, ще бъдете окъпани, удавени в нейната огромна тайна и ще бъде наслада, върховна наслада. Радвайте се, мъже, защото, макар тя да е тази, която държи тайната и любовта, вие сте тези, които запалват любовта, вие сте тези, които лумвате в желание, вие сте тези, които любите“

––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Прочетете и първите две части по темата за агресията:

Прочети – тук –

„Потисната агресия“

Прочети – тук –

„Задържането на гнева“

Ако искаш да разбереш в по-голяма дълбочина тази вътрешна динамика, може да погледнеш трaнсформиращия процес

– „Лечение на вътрешното ни дете и любовта с нашите родители“ – тук.

Връзки в семейството - снимка

Разбери още за процеса и във видеото.

=====================================================================

Ако тази статия е била полезна за теб, можеш да я споделиш с приятелите си в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвай бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря ти. <3

=====================================================================

Източник:

Ги Корно – „Отсъстващи бащи, изгубени синове. По следите на изгубената мъжка идентичност.“