Причината.
„……
– По каква причина ученият е удостоен с това голямо отличие? Тук пише: “Работа в станцията в Мексико допринесла за многократно увеличаване на добива от царевица, пшеница и ориз, като по този начин бил предотвратен недостигът на храна на световно ниво и бил спасен животът на един милиард души.“
– На един милиоард ли? – прошепна Аби.
– Точно така – потвърди Дороти.
– Да-а-а – замислено промърмори Дилан. – Това драги приятели, е типичен пример за ефекта на пеперудата.
– За какво, за какво ? – облещи се Марк.
– Ефектът на пеперудата, определян още като чувствителната зависимост от изходните условия.
– Говори на английски, ако обичаш – намръщи се Аби.
Дилан се престори, че е чул, и продължи:
– През 1963г. Едуард Лоренц представя пред Нюйоркската академия на науките теза, която предизвиква сътресение в научните среди заради необратимата си логика. Той нарича теорията си „ефектът на пеперудата“ и в общи линии тя гласи следното: че, ако някъде по света пеперуда трепне с крилца, това задвижва въздушни молекули, които на свой ред стават причина за преместването на други молекули… и този процес се повтаря, докато накрая се стигне до ураган в другия край на планетата. – Дилан разпери ръце като актьор, благодарящ за аплодисментите, и повтори:
– Ефектът на пеперудата!
Дакато осмисляха новата идея, четиримата реагираха различно. Дилан не помръдна, само се взря в приятелите си. Аби заусука дългата си коса около показалеца. Марк запрокарва нокът по ръба на масичката, а Дороти машинално отпи от изстиналато си кафе. Марк пръв наруши мълчанието:
– Доколкото разбрах, твърдиш, че Карвър е пример за ефекта на пеперудата, така ли?
– Несъмнено – отговори Дилан. – Погледни на нещата от този ъгъл: Кървър повлиява на Уолас, който създава станцията в Мексико. станцията в Мексико „създава“ Борлауг, който направлява работата й. А крайният резултат е, че е избегната световна криза поради недостиг на храна и е спасен животът на един милиард души.
– Всъщност това не е крайният резултат – намеси се Аби. – Този ураган, предизвикан от пеперудата, никога няма да стихне, дори още набира сили. Представете си колко намерения ще осъществят хората, които нямаше да са живи, ако… – Тя млъкна и повдигна вежди.
Марк довърши фразата вместо нея:
– Нямаше да са живи, ако Кървър не беше отделил време да се занимава с онова момченце…
– Което е станало вицепрезидент… – Намеси се Дилан.
– А той е създал станцията в Мексико – добави Аби и четиримата се спогледаха.
Марк стана и се облегна на стената – не го свърташе на едно място.
– Хрумна ми нещо… – промълви. – Спасен е бил животът на един милиард души, но това е последствие само на едно „махане на крилата“ на Карвър. Ами историята с фъстъците? Когато той е размахал криле и е изобретил над триста приложения на фъстъка, колко милиарда души са били повлияни от това? ….. “
За тези от вас, които не знаят кой е Джордж Карвър – Джордж Вашингтон Карвър е роден в Даймънд, Мисури, САЩ през 1864 год., бил е роб на немско-американския емигрант Мозес Карвър. По-късно Карвър бил освободен от робство, но в училището в Даймънд не приемали негри и той трябвало да ходи 25 км където тогава е било най-близкото училияе за черни. За да бъде приет в колеж Карвър изпращал безбройни писма до коллежа Хайланд в Канзас. Той най-накрая бил приет и завършил специализация Биология.
Карвър – химик, учен и ботаник – предимно е работел по развитието на различни посеви с цел правейки фермерството по ефективно, тоест търсейки начин за създаването на различни продукти от определен посев.
Той е разработил най-много продукти от фъстък в историята до сега – над 300 продукта от познатите ни на всички днес ядки. Част от тях се използват за храна, козметика, препарати и много други, включително и много известното в днешни дни фъстъчено масло.“
=====================================================================
Източник: Анди Андрюс – “ Изгубеният избор“ (Горещо ви препоръчвам тази книга).
=====================================================================