Това, което обичаме или мразим у някой друг човек, в края на краищата, винаги е в нас самите.
Говорим за любов тогава, когато друг човек отразява сфера на сянката, която и на нас ни се иска да осъзнаем в себе си. И изпитваме омраза тогава, когато някой отразява много дълбок пласт от нашата сянка, с който още не сме готови да се срещнем.
Намираме другия пол атрактивен, защото той ни липсва. Често се страхуваме от него, тъй като за нас той е неосъзнат. Срещата с партньора е срещата с неосъзнат от нас аспект на душата ни. Когато този механизъм на отражение на сфери от собствената ни сянка в другия стане съвсем ясен, ще разглеждаме всички проблеми на партньорството в нова светлина.
Затрудненията, които имаме със своя партньор, всъщност са затруднения, които имаме със себе си.
Отношението ни към неосъзнатото от нас винаги е двойствено – то ни привлича и плаши едновременно. Също така двойствено е обикновено и нашето отношение към партньора – ние го обичаме и го мразим, искаме напълно да го притежаваме и заедно с това да се отървем от него, намираме го едновременно и прекрасен, и отвратителен.
Във всички дейности и разногласия, които изпълват едно партньорство, ние винаги „преработваме“ нашата сянка. Поради това често сравнително противоположни хора се събират.
Противоположностите се привличат – това всеки го знае и все пак винаги отново и отново се учудваме „как тъкмо тези двамата са се събрали, когато съвсем не си подхождат“. Те си пасват толкова по-добре, колкото по-големи са противоположностите, защото всеки изживява сянката на другия или – образно казано – всеки оставя своята сянка на другия.
Партньорството между двама души, които си приличат, наистина изглежда по-безопасно, а е и по-удобно, но обикновено не допринася много за развитието на партньорите: в другия се отразява само собствената, съзнателната сфера – това съвсем не е сложно и е доста скучно. Всеки намира, че другият е прекрасен и проектира съвместната сянка върху останалата обкръжаваща среда, която след това и двамата избягват.
Плодотворни са само разногласията в едно партньорство, защото единствено когато „обработва“ своята сянка чрез другия, човек стига по-близо до себе си. Би трябвало да е ясно, че целта на този процес се състои в приближаването до собствената цялостност.
В идеалния случай в края на едно партньорство би трябвало да има двама души, и двамата от които в себе си са станали цялостни или поне – нека оставим настрана идеалния случай – станали са по-здрави, тъй като са прогледнали за неосъзнатите елементи на душата си и така са могли да ги интегрират в своето съзнание.
Следователно накрая са изчезнали влюбените гълъби, от които единият не може да живее без другия. Твърдението, че човек не може да живее без другия, показва само, че някой от чисто удобство (би могло да се нарече и страхливост) използва другия, за да даде възможност на собствената си сянка да живее чрез него, без да предприема опит да преработва проекцията и да я връща обратно. В такива случаи (а те преобладават) единият партньор не позволява на другия да се развива, защото установените роли биха били поставени под въпрос.
Любовта е акт на съзнанието и означава да отворим своята собствена граница на съзнанието за това, което обичаме, за да се съединим с него.
Това става възможно, едва когато човек е поел в своята душа всичко, което партньорът е въплътил, или другояче казано, когато човек си е взел обратно всички проекции и се е съединил с тях. Така онзи, когото обичаме, като проекционна плоскост, е вече изпразнен – отсъства привличане и отблъскване, любовта е вечна, т.е. станала е независима от времето, понеже е осъществена в собствената душа.
Можеш да помагаш на своето емоционално и психическо изтощение и да трансформираш своите токсични и неудовлетворяващи партньорски отношения с онлайн семинарите и курсове, които предлагам –
виж повече – кликни тук.
=================================================
Какво казват хората работили с мен – https://bit.ly/ОбратниВръзкиОтДоволниКлиенти
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
Жените, които се свързват с мен, са най-често с изградена болезнено ниска самооценка, дълбока вътрешната несигурност и убеждение, че не заслужават партньорство основано на взаимно уважение.
Това са жени развили навика да поставят мъжете си на първо място и да забравят себе си, приели вината, че не са се справили в партньорството си, смазани и обезценени от партньорите си. Свързвайки се с мен тези жени разбират постепенно, че отговорността е винаги по равно, че заслужават своето равноправно партньорство.
Ако си готова за първата крачка, можеш да попълниш кратката анкета на линка и ще се свържа с теб, за да запазим удобен час и за двете страни, и да направим опознавателна консултация, в която ще ми разкажеш повече за своя проблем и аз ще преценя как мога да ти бъда полезен.
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
Мъжете идват при мен преди всичко с тревога, страх и неувереност, че не са достатъчно добри, че не се справят, че се провалят непрекъснато. Те най-често вярват, че не могат и не заслужават да имат своята желана половинка, или че ще бъдат отхвърлени, изоставени и предадени заради друг мъж.
Неспособни да оценяват себе си, тези мъже не си поставят граници и се свързват с токсични партньорки, приятели и колеги, които засилват тяхната неувереност и чувство за провал в живота. Заедно в съвместната ни работа откриваме техният потенциал, стимулираме растежът му и изграждаме мъжественост. Учим се на самоувереност в съревнованието и овладяваме контрола на здравословната агресия при постигането на собствените им цели.
Изграждаме постепенно стабилността и независимостта на пълноценният партньор, приятел и професионалист. Ако си готов за първата крачка, можеш да попълниш кратката анкета на линка и ще се свържа с теб, за да запазим удобен час и за двете страни, и да направим опознавателна консултация, в която ще ми разкажеш повече за своя проблем и аз ще преценя как мога да ти бъда полезен.
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
================================================================
Ако тази статия е била полезна за теб, може да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи.
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка.
Благодаря ти!
автори: Торвалд Детлефсен и Д-р Рюдигер Далке
из “Болестта като път“