Това са двете най-разпространени и най-развити у човешкото същество емоции. Не познавам нито един човек, който никога през живота си да не се е страхувал или който да не изпитва и днес дори някакъв страх.
Страх
Страхът, както всяка емоция, идва от мисълта. Това, от което се страхува един човек, може да остави друг безразличен. Ясно е, че някои хора са по-смели от други.
Мнозина успяват да владеят страховете си. Ако например голямо куче се нахвърли върху теб, ще изпиташ известен страх, защото ще разпознаеш опасността. Този страх за теб е действителен. Обаче други хора в същата ситуация ще реагират съвсем различно, защото се намират в постоянна хармония с животните. Така още в първия порив, те са убедени, че кучето не иска да им стори зло. Това е неговият начин да се забавлява, точно както човекът има различни импулси, за да изрази радостта и любовта.
Най-важното е да осъзнаеш страха си, за да определиш дали той е действителен или не. Ако има реална опасност за физическото ти тяло в момента, в който те е страх, тогава ще е твърде човешко в този момент да изпиташ страх. Тялото ти знае точно колко адреналин да ти достави, за да се справиш със ситуацията.
Понастоящем в света и хората има много повече въображаеми, отколкото действителни страхове.
Върни се назад в живота си с няколко месеца. Колко пъти ти се е случвало през последните три месеца да изпитваш реален страх, при който наистина е имало опасност за живота ти?
Всички останали страхове идват просто от мисълта. Когато даден страх се явява често, това означава, че той ни бил внушен от близките ни още в ранното ни детство и може би още преди раждането ни. Детето получава и приема понятията за страх следствие на свръх покровителството на родителите си (страх бебето да не падне, да не настине, да не се разболее.) Те са убедени, че да се страхуват съответства на нормално поведение, но това не е нормално, а по-скоро обичайно за човека.
Чрез мисълта си човекът създава образ в невидимия свят, наричан „елементен“. Колкото повече енергия му даваме, толкова повече храним този елементен образ. И евентуално той се материализира и става действителност във видимия свят.
Това сигурно ще ти помогне да разбереш как даден човек, който се страхува да не го оберат, бива обран и защо тази, която се страхува да не бъде изнасилена, бива изнасилена и така със още куп страхове и примери. Всичко се конкретизира несъзнателно. Колкото повече човек се страхува, толкова повече живот вдъхва на този страх. Да си по-съзнателен със сигурност помага да се отърсиш от страха, но задачата се оказва по-тежка, когато тези страхове се окажат несъзнателни. Научавайки се да бъдеш по-съзнателен, правейки упражнения по обич и уважение към себе си, по самосъзнаване, много от несъзнателните страхове ще се изкачат на повърхността. Като се научиш да ги разпознаваш, ще можеш повече да ги овладяваш.
Друг пример: когато си бил малък или малка, може би родителите ти са те оставили на непознато място в продължение на месец. Тогава ти си реагирал силно, като си мислел, че си загубил родителите си и си се страхувал да не те отхвърлят. Още на тази възраст може да си решил, че отхвърлянето не може да бъде изтърпяно и още оттогава се страхуваш от отхвърляне. Толкова те е страх от него, че непрекъснато го предизвикваш. Щом се доближиш до хора, които са ти скъпи, ти подсъзнателно караш да се случват обстоятелства, в които тези хора те отхвърлят.
Детето, което се страхува от отхвърляне, бива отхвърляно в училище, у дома си и по-късно от партньора си. Решението му, взето, когато е било малко, ще засяга живота му, докато не успее да го открие, за да го овладее. Страховете са толкова изобретателни, че пораждат нови страхове, които постепенно се врастват в човека, за да се превърнат във фобии.
Съществува голямо разнообразие от страхове: от тъмното, от водата, от тунелите, от мостовете, от асансьорите, страх да се окажеш в тясно пространство, от изчервяване, от напълняване, от липса на пари, от разболяване, от животните, от движението по улиците, от височините, от микробите, от тълпите, от смъртта, страх от произшествия, от огъня, от самолетите, от инжекциите и толкова много други.
Има и още по-изтънчени страхове: да не бъдеш на висотата на дадено положение, да не ти се смеят, да не нараниш, да не те приемат, да те критикуват или обвиняват, да бъдеш отхвърлен, унижен. Виждаш до каква степен страховете владеят човека.
Хората, които са най-податливи към изживяване на страхове, са тези, чиито родители са преживели несигурност и безпокойство и не са могли да се изправят срещу проблемите си. Тези емоционални проблеми карат родителите да обръщат прекалено голямо внимание на страховете на своите деца.
Според изследванията проведени в тази област, е установено, че жените изживяват много повече страхове и фобии, отколкото мъжете.
Даден страх се развива във фобия, сиреч в хроничен страх, в момент на важни промени в живота. Редът на тези промени за индивида може да се определи както следва: – тръгването на училище, юношеството, зрялата възраст, бракът, раждането на децата, смъртта на партньора, разводът, както и смъртта на скъп човек. Това са критични моменти, в които страховете на човек могат да се обострят и да се превърнат във фобии.
Според едно изследване през миналия век ви посочвам най-често срещаните фобии в Америка в проценти:
-
60% Агорафобия
-
22% страх от болест или нараняване
-
8% страх от смърт и тълпи
-
4% страх от животни
-
2% страх от тъмното
-
2% страх от височини
-
2% други страхове
Както можеш да установиш, агорафобията е най-често срещания страх у човека.
Какво е агорофобията? Това е впечатляваща дума, която описва просто „страх от страха“. В началото тази фобия изглежда твърде трудна за овладяване и причинява огромен страх на този, който страда от нея. Но агорафобите могат да запазят надежда, защото този „страх от страха“ не е непобедим. Мнозина се освобождават от него.
Най-трудно за агорафобите е това, че преживяват едновременно две отчаяния – от една страна, самата ситуация, която ги плаши, а после, фактът да знаят, че останалите, които не изпитват такъв страх, ги смятат за луди, глупави или слаби.
Точно по тази причина човек, който страда от големи страхове, ще се мъчи винаги да ги крие. В семейната среда става още по-сложно. Това, което пречи още повече е, когато единият от партньорите приеме страховете на другия и започне да го свръх-покровителства.
Агорафобията подразбира страха да бъдеш далеч от познато място или от човек, който ти вдъхва сигурност. Това може да бъде съпругът, съпругата, бащата, майката или дори децата.
Сигурното място обикновено съответства на дома. Когато агорофобът е лишен от тази сигурност, страхът го завладява. Агорофобът се страхува да бъде сам на обществени места, страхува се да не изгуби съзнание, да не падне, да не получи сърдечна криза, страхува се да не изглежда смешен в очите на хората и се страхува да не се озове сам сред тълпа. Агорафобът смята, че е сам.
Всъщност на практика на него нищо никога не му се случва. Агорафобът се познава по физическите му реакции: виене на свят, голямо напрежение или мускулна слабост, учестено дишане, дихателни затруднения, гадене, незадържане на урина, сърцебиене.
Ако на моменти имаш усещането, че тези симптоми се появяват, когато си сам или сама, те може да са белег за подобна атака. Важно уточнение: Горепосочените симптоми могат да бъдат преживявани от разтревожени хора, които не страдат непременно от агорафобия. Хората, страдащи от агорафобия от години, накрая престават да излизат сами от вкъщи, дори и за да идат до магазина на ъгъла. Типично за тях е, че се страхуват да не загубят контрол, но в действителност на практика те никога не го губят.
Много е важно да се приеме, че това е само фобия, създадена от страхове, станали крайни, защото са били подхранвани от прекомерно и зле използвано въображение.
Следователно е имало прекалено много енергия или тя е предоставяна на нейния „елементен“. Достатъчно е да се прекъсне тази енергия, за да се накара всичко да изчезне, като се използва голямо въображение и воля за нови хубави мисли и действия.
Много хубав начин да се изправиш срещу даден страх е да се извърши някакво действие срещу него така, сякаш този страх ни е непознат.
Става дума да се започне с малки всекидневни победи.
Този, който се страхува от височини, трябва да се осмели и да се впусне във височините. Този, който се страхува от животни, трябва да се доближи до тях, като отначало избере някакво дребно животинче. Колкото и малки да са победите, трябва винаги да се поздравяваш за тях. Семейството би трябвало да подкрепя човека във всяка една от победите му. Страхът не разсъждава. Да се опитваш да победиш страховете си с разум, никога не води до нищо. Разсъждаването не представлява решение. Най-ефикасният метод си остава действието.
Служителят, който се бои от началника си, но желае да поиска повишение, няма да постигне нищо, ако си седи на бюрото. Идеалното е иде, да почука на вратата на началника си, да влезе в кабинета му и да обясни причината за посещението си, като има грижата да изрази своята емоция на страх. Не бива да се страхуваш да признаеш страха си. Да го изразим, ни помага да го приемем и тогава овладяването му става по-лесно. Хората, които постоянно преживяват страхове са измъчвани от вътрешния гласец „КАНТА“, който непрестанно ги тормози, ден и нощ.
Да се опитваш да заглушиш този глас с пиене или дрога не е отговор. Щом ефектът се разсее, гласът ще се върне с пълна сила.
Веднага щом изпиташ страх от нещо, вгледай се внимателно какво имаш да губиш или да спечелиш, като постъпваш по този начин. Когато установиш, че повече ще спечелиш, отколкото да изгубиш, трябва да престанеш да се съпротивляваш. Ако, напротив, повече ще изгубиш, отколкото да спечелиш, не бързай, а помисли, преди да започнеш. Колко пъти в живота си си се въздържал от постъпки и думи, защото си изпитвал прекалено голям страх?
Да признаеш страха си или да застанеш лице в лице с него ще ти помогне да спечелиш необикновени неща за себе си.
Друг отрицателен аспект на страха: това, че ни кара да вземаме неправилни решения. Ако ти се предоставят две възможности за по-добра работа, а ти не можеш да решиш коя да избереш, виж дали колебанието ти не е мотивирано от страх. Ако оставиш страха да те контролира, неизбежно ще вземеш неправилното решение.
Страхът може да се превърне в полезен водач само ако си нащрек, напълно го осъзнаваш и се опитваш да разбереш мотива за присъствието му.
Пример: Канят те да прекараш една вечер навън, но идеята изобщо не те привлича. Приемаш единствено от страх да не обидиш хората, както и семейството си: вземаш неправилно решение, защото страхът те е мотивирал. Ако те канят на събиране, но ти решиш да си останеш вкъщи, защото да се върнеш сам в тъмното те плаши, това също ще бъде неправилно решение. Да бъдеш мотивиран единствено от страха, води само до разочарование и неудовлетвореност.
От това страда любовта към себе си. Създава се вътрешно страдание. Обаче даден страх може да те води към правилния избор с малко бдителност.
Колкото повече емоции трупаш, толкова повече се отваряш за другите емоции, които циркулират. Страховете са част от тях. Страховите вибрации се намират постоянно около теб – в невидимото. Ще ги улавяш и ще им позволяваш да проникнат в теб, докато не се научиш да овладяваш страховете си. Това е една от основните характеристика на агорафоба. Той е прекалено отворен към външните страхове. Представи си, че фините ти тела образуват около теб предпазен балон. Внуши си, че кората на този балон затваря всичките ти овладени страхове. При всеки неконтролиран страх се появява пролука и оставя да проникне течение от сходни страхове, което разтърсва хармонията ти. Когато овладееш живота си и започнеш да изживяваш много любов, ти заздравяваш своя балон. Затваряш го и ставаш непробиваем, също като него, за всички разрушителни отрицателни вибрации.
Вина
Друга емоция, която движи живота на много хора. Има много голяма разлика между виновен съм и чувствам се виновен. Човешкото същество е най-ненадминатият специалист в изкуството да се чувстваш виновен. Всички се чувстват виновни, без всъщност да са.
Да си виновен, това е да знаеш, че вредиш на някого или на себе си.
Владей се във вътрешния си Аз. Преди колко време беше последният път, когато съзнателно си вредил някому? Кога беше онзи момент, когато вътрешно знаеш, че причиняваш нещо лошо някому? Сигурен съм, че този спомен ти се струва много далечен. Това се среща често, защото малцина са хората, които наистина са виновни.
Да приемеш съвършенството си всякога се оказва ефикасно средство, за да се освободиш от тази вина. Да вземем за пример възможността да си обидил (непреднамерено) някого. Човекът се е ядосал и това те е накарало да се почувстваш виновен: „Боже мой, може би не трябваше да му казвам това, за предпочитане щеше да бъде да му бях казал това или онова. „В този момент си дай време да спреш и да се запиташ: „Виновен ли съм или не? Казах ли нещо на този човек с цел да му причиня зло? Направих ли го нарочно и съзнателно?“ Не, тогава не си виновен.
Няма нужда да искаш извинение, нито да се чувстваш виновен. Ако упорстваш да мислиш по този начин, ще си предизвикаш злополука! Свръхсъзнанието ти ще ти изпрати това послание, за да те предупреди, че това поведение, в което изпитваш вина, не е полезно за теб. Напротив, ако вече са те наранили и ти смяташ да си отмъстиш, като на свой ред нараниш другия, ще бъдеш виновен, защото ще действаш съзнателно. Всъщност ще усетиш едно вътрешно разкъсване, което ще те накара да си признаеш:
„Да, виновен съм. Бях си обещал да си отмъстя.“
Тогава става много важно: за да неутрализираш вината си, да поискаш извинение от този човек, че си го обвинил с думи и мисли. Същото се отнася и за теб. Прости си, ако си виновен пред себе си.
Не забравяй, че всяка мисъл, добра или лоша, е вибрация, изпратена в невидимия свят. Тази вибрация е получена от засегнатия човек, без той да си дава сметка за това. Дали ще бъде мисъл, изразяваща омраза, гняв, обвинение или любов, тази мисъл ще достигне човека, за когото е предназначена. Трудно е да се приеме тази теория – че всичко се случва в невидимия (несъзнаван) свят, но… всичко това е реалност.
Не чувстваш ли понякога известно неразположение, когато се намираш до някого? Не знаеш откъде идва това неразположение, но не можеш да престанеш да го усещаш. Това може да се случи дори в компанията на приятел, с когото напоследък си преживял известни емоции. Нищо не се е променило нито на думи, нито на външен вид, но на равнището на мислите нещо не е както трябва. Неразположението може да идва от твоите или от неговите мисли. Това показва, че единия или другия върви срещу любовта.
За да се научиш да се пречистваш вътрешно и да обичаш истински, е достатъчно да го направиш изцяло, което означава да се отърсваш от всякаква емоция, когато тя се появи. Когато си виновен в мислите, в думите или в действията си, важно е да поискаш извинение. Направи го за себе си. Не се тревожи за реакцията на другия. Не си създавай грижи още преди да си се доближил до него.
„Какво ще каже той? Какво ще си помисли? Ами ако ми се присмее? А, ако ме обвини?“
– всичко това е само твоят гласец КАНТА, който се явява за да те смути.
Как ще реагираш на ситуация като тази: На някого му открадват 20 лв. от портмонето. Първата му мисъл е била да те обвини. Но той си дава сметка за своята несправедливост и идва при теб, за да ти го съобщи: „Знаеш ли, когато 20лв. изчезнаха от портмонето ми, помислих си, че ти си го направил. Идвам да ти се извиня, защото сега разбирам, че несправедливо съм те обвинил.“ Е, как ще реагираш на тази молба за прошка? Ще се нахвърлиш ли върху него? Ще го намразиш ли? Разбира се, че не! Такава проява на доверие ви сближава още повече. Ти се възхищаваш на голямата му смелост и на голямата му искреност. Обичаш го още повече. Когато човек говори със сърцето си, не може да се получи друго, освен да докосне сърцето на другия човек. Това е един от естествените закони: сърце до сърце, а не глава до глава.
Чуй се как говориш. Извиняваш ли се до безкрайност? Човек, чието време преминава в извинения, обикновено се чувства виновен. Казват, че когато се извиняваш, се обвиняваш.
Ще откриеш, че човекът, пред когото най-често си виновен, си ти самият. Колко пъти ти се е случвало да се обвиняваш несправедливо, да се наричаш с разни имена и да се сърдиш на себе си, че си забравил нещо? Ти правиш всичко по най-добрия начин, на който си способен. Няма за какво да се обвиняваш. Поискай си прошка и си прости. Научи се да се обичаш повече, да приемеш своето съвършенство. Ще видиш, че тогава да приемеш съвършенството на другите ще стане по-лесно.
Ако ти се случи да счупиш чаша, докато миеш съдовете, ще се чувстваш ли виновен? Имал ли си намерение да счупиш тази чаша заради простото удоволствие да го направиш? Не, случило се е ей така. Никога съзнателно не си искал да я счупиш. Тогава защо да се стряскаш, да се обвиняваш и да се сърдиш на себе си? Тази ситуация е вярна както за теб, така и за другите. Ти не си единственият, на когото се случват произшествия. Произшествието представлява наказание само по себе си, за да се оневиниш. Произшествието е послание на тялото ти, за да ти покаже, че си мислиш, че си виновен, а всъщност не си. Дадено произшествие просто означава: „Хайде да престанеш да се чувстваш виновен, да се обвиняваш несправедливо… не си виновен!“
Накрая ти давам няколко упражнения за работа вкъщи:
-
Опитай и посочи един от страховете си и направи нещо за да се изправиш срещу него.
-
Избери независимо кой и започни да се упражняваш да го овладяваш – но вземи само един.
-
Направи също така списък на всички вини, които си изпитвал през последните 3 дни. Това ще ти помогне да станеш по-съзнателен човек и да настроиш фокуса си за тях и откриването им.
-
Отбележи на този списък дали наистина си бил виновен, или си се чувствал виновен, без да си. Също така отбележи и произшествията, които са ти се случили, и се опитай да откриеш вината.
Успех! И ако имате нужда, можете да ми пишете за помощ или консултация. Оставам на разположение.
П.С.
Тази статия е посветена на една жена, която стана много близък човек за мен в последните месеци. Тя е болна от коварната болест – рак, но въпреки болестта, тя не спира да показва силата на човешкия дух.
Тя веднъж не ми показа страх, отчаяние, болка… тя веднъж не поиска съжаление. Обичам те, Лилия и винаги ще съм до теб!
Споделям това, за да Ви дам още един стимул, да не се предавате.
През 2012 год. след диагноза поставената ми от лекарите във гр. Варна, аз се сблъсках лично с агорафобията, която днес успешно е зад гърба ми. Единствения белег от нея е бутилката вода, която е винаги с мен. Тя е онзи символ на сигурното място, което през 2012г. бе домът ми, и което няколко години напусках с ужасен страх…
=====================================================================
По материали на Лиз Бурбо – „Слушай своето тяло“
=====================================================================