За неврозата като патология на чувствата и цената на първичната
болка, споделено от американския психолог и психотерапевт Артур
Янов.
Артур Янов е създател на „Първичната терапия“(Primal Therapy).
В средата на 1960-те той открива „Първичната болка“ (Primal Pain),
скрита в психиката на повечето хора.
Ние всички сме създания, които искат, които имат нужди. Ние
сме родени нуждаещи се, и мнозинството от нас умират след цял
живот борба, с много от нашите нужди незадоволени. Тези нужди
не са прекалени – да бъдем нахранени, да ни е топло и сухо, да
растем и да се развиваме със своята си скорост, да ни държат и милват,
да бъдем стимулирани. Тези първични нужди са централната
реалност на бебето. Невротичните процеси започват, когато тези
нужди не биват посрещани определено количество време.
Новороденото не знае, че трябва да бъде вдигано на ръце, когато
плаче, или че не трябва да се отбива от гърдата твърде рано, но
когато на нуждите му не се обръща внимание, го боли.
Първоначално, детето ще прави всичко по силите си, за да си
задоволи нуждите. То ще протяга ръчички, за да го взимат на ръце,
ще плаче, когато е гладно, ще рита и ще маха с ръце, за да му
бъдат посрещнати нуждите. Ако определен период от време
нуждите му не биват задоволявани, ако не го държат на ръце,
не му се сменят често пелените, или не е хранено достатъчно често
– то тогава детето може или да понася неспираща болка докато не
успее да направи нещо, за да бъде задоволено от родителите си,
или ще подтисне болката, подтискайки нуждата. Ако болката
му е твърде остра, може да се намеси смъртта, както показват
изследвания на бебета в домовете за сираци.
Тъй като бебето не може да победи чувството на глад (не може да отиде
до хладилника) или да намери заместители, които да показват любов
то трябва да отдели своите усещания (глад, желание да е държано)
от съзнателните си процеси. Това отделяне на човек от своите
нужди и чувства е инстиктивна маневра, която премахва болката,
когато тя е отвъд поносимото.
Ние наричаме това „разделянето“. Организмът се разделя, за да
защитава своя континюитет. Това не значи, че непосрещнатите
нужди са изчезнали. Напротив, те продължават през целия живот да
въздействат, да канализират интереси и да произвеждат мотивация
за своето задоволяване. Но поради болката, която те произвеждат,
тези нужди са били подтиснати в съзнанието, така че индивидът
трябва сега да преследва заместително задоволяване. Той трябва
накратко да преследва задоволяването на своите нужди по символични
начини. Тъй като не му е позволявано да бъде себе си, той ще се
чувства принуден да кара другите да го изслушват и да го разбират
по-късно в живота си.
Непосрещнатите нужди, болката от които надхвърля границата на
поносимото, не само се отделят от съзнанието, но и усещанията от
тях биват прехвърлени към области където контролът е по-голям,
или където може да бъде постигнато облекчение. Така чувствата
могат да бъдат облекчени чрез уриниране (по-късно чрез секс) или
контролирани чрез подтискането на дълбокото дишане.
Незадоволеното дете се учи как да маскира своите нужди и да ги
превърне в символични такива. Като възрастен то може и да не
изпитва буквално нуждата да суче от майчината гръд, от
която е бил отбит рано, но ще бъде заклет пушач.
Нуждата да се пуши е символична нужда, а естеството на неврозата
е преследването на символичното задоволяване.
Неврозата е символично поведение, което е защита срещу непоносима
психобиологична болка. Неврозата се самоподдържа до безкрай,
защото символическото задоволяване не може да посрещне реални
нужди.За да могат реалните нужди да бъдат задoволени, те трябва да бъдат
почувствани и преживяни. За съжаление болката е накарала тези
нужди да бъдат погребани. А когато те са погребани, организмът
минава към постоянно състояние на извънредна тревога. Това
състояние на тревога е напрежение. Напрежението управлява детето,
а после и възрастния, към задоволяването на нуждата по какъвто
и да е достъпен начин. Това състояние на извънредна тревога е
нужно, за да се осигури оцеляването на детето. Защото, ако то се
откаже от надеждата, че нуждите му някога ще бъдат задоволени,
то може да умре. Организмът продължава да живее на каквато и
да е цена, и цената най-често е неврозата – изключването на
непосрещнатите телесни нужди и чувства, защото болката е твърде
голяма за понасяне.
Това, което е естествено, е истинската нужда – да расте и да се развива
със собствена скорост например. Това значи спрямо детето – да не се
отбива от гърдата твърде рано, да не се принуждава да ходи или
говори твърде рано, да не бъде карано да хваща подхвърлена топка
преди неврологичният му апарат да му позволява да го прави
комфортно. Невротичните нужди са неестествени – те се развиват
от незадоволяване на истинските нужди. Ние се раждаме на този свят
с нуждата да чуваме похвали, но когато истинските усилия на едно дете
биват принизявани от раждането му, когато то е накарано да осъзнае,
че каквото и да направи това не е достатъчно, за да бъде наистина
обичано от своите родители, то ще развие натрапчиво желание за
похвали. По сходни начини, нуждата да бъде себе си на едно дете
може да бъде подтисната, дори чрез това, че никой не го слуша.
Такъв отказ може да се превърне в нуждата да се говори безпирно.
Едно обичано дете, е дете, чиито естествени нужди са задоволени.
Любовта кара болката да си отиде. Дете, което не обичано, е дете,
което е в болка от това, че е незадоволено. Едно обичано дете няма
нужда от похвали, защото то не е било принизявано. То е ценено
заради това, което е, а не заради това, което може да направи, за да
задоволи нуждите на родителите си. Обичаното дете няма да
стане възрастен с непреодолим глад за правене на секс. То е било
милвано от родителите си и няма нужда да използва секса, за да
задоволява тази ранна нужда. Нуждата да бъдем държани на ръце
и милвани е част от нуждата да бъдем стимулирани. Кожата е
нашето най-голямо сетиво и има нужда поне от толкова стимулация,
колкото и другите ни сетива. Последствиата могата да бъдат
катастрофални при недостатъчна стимулация в първите месеци
и години от живота ни. Органичните системи без стимулация и
обратното, както показват изследванията на Креч – с правилната
стимулация те отново се развиват и растат. Нужна е постоянна
ментална и физическа стимулация.
Незадоволените нужди изместват на заден план всички други дейности
на човека докато не бъдат задоволени. Когато нуждите са посрещнати
детето е способно да чувства. То може да преживява напълно тялото
си и своята среда. Когато нуждите не са посрещнати, детето изпитва
само напрежение, което представлява чувство изтласкано от
съзнанието. С тази връзка прекъсната, невротикът не може да чувства.
Неврозата е патология на чувствата.
=====================================================================
Ако тази статия е била полезна за теб, можеш да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи.
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка.
Благодаря ти.
Прочети още: