Май­ката

„Мно­гоб­рой­ни на­уч­ни из­с­лед­ва­ния до­каз­ват уни­кал­на­та ро­ля на май­ка­та за чо­ве­ка, осо­бе­но в ран­ни­те ета­пи на не­го­во­то раз­ви­тие. Тя е из­к­лю­чи­тел­но ва­жен фак­тор за ця­лос­т­но­то раз­ви­тие и въз­пи­та­ние на де­те­то. Топ­ла­та, на­си­те­на с обич се­мей­на ат­мос­фе­ра, ос­но­ва­на на емо­ци­о­нал­на си­гур­ност и май­чи­на­та лю­бов, има най-ви­сок пе­да­го­ги­чес­ки по­тен­ци­ал. Са­мо в нея де­те­то се чув­с­т­ва це­не­но, оби­ча­но, уве­ре­но в се­бе си и го­то­во да пре­от­к­ри­ва све­та. Май­ка­та има ня­кол­ко ос­нов­ни фун­к­ции – въз­пи­та­тел­на, сек­су­ал­на, ду­хов­на и фун­к­ция на емо­ци­о­нал­на и фи­нан­со­ва под­к­ре­па.

       Мал­ко са те­зи май­ки, ко­и­то про­я­вя­ват ра­зум­но ро­ди­тел­с­ко от­но­ше­ние и, пре­о­до­ля­вай­ки соб­с­т­ве­ни­те си трав­ми, гра­дят вни­ма­тел­но и це­ле­на­со­че­но ла­бил­на­та дет­с­ка пси­хи­ка. Тя би тряб­ва­ло неп­ре­къс­на­то да от­чи­та, че със своя на­чин на об­щу­ва­не и по­ве­де­ние, про­во­ки­ра съ­от­вет­но оп­ре­де­ле­на по­ве­ден­чес­ка ре­ак­ция и при де­те­то. То бук­вал­но „по­пи­ва“ и въз­п­ро­из­веж­да всич­ки де­тай­ли, с ко­и­то ро­ди­те­лят про­я­вя­ва сво­е­то от­но­ше­ние към све­та и се­бе си, до­ри про­ме­ня нас­т­ро­е­ни­я­та и по­зи­ци­и­те си в за­ви­си­мост от емо­ци­о­нал­но­то със­то­я­ние на май­ка­та или ба­ща­та.

       Под­го­тов­ка­та за съз­да­ва­не на се­мейс­т­во и от­г­леж­да­не­то на де­ца за­поч­ва още от най-ран­на въз­раст. Из­ра­зя­ва се в иг­ри­те на де­ца­та. Мо­ми­че­то за­е­ма ро­ля на съп­ру­га и май­ка. Ос­нов­ни­те иг­ри са свър­за­ни с до­ма­кин­с­т­во, кук­ли и гри­жи за тях. Мом­че­то за­е­ма ро­ля на мъж, кой­то хо­ди на ра­бо­та и та­ка се гри­жи за прех­ра­на­та на се­мейс­т­во­то. Чрез иг­ри­те де­ца­та се под­гот­вят да по­е­мат бъ­де­щи­те со­ци­ал­ни ро­ли.

       Ос­нов­ни­те ро­ли, ко­и­то же­на­та из­пъл­ня­ва в оп­ре­де­лен етап от жи­во­та си, са ро­лята на май­ка, на съп­ру­га, на до­ма­ки­ня и др. В би­о­ло­гич­но­то си раз­ви­тие тя дос­ти­га до въз­раст, в ко­я­то е го­то­ва да се от­де­ли от ро­ди­те­ли­те, да по­е­ме от­го­вор­ност за своя жи­вот. В то­зи пе­ри­од се по­я­вя­ва и пот­реб­ност­та от съз­да­ва­не на се­мейс­т­во и по­том­с­т­во. При­чи­ни­те за съз­да­ва­не на де­те са стро­го ин­ди­ви­ду­ал­ни и не е въз­мож­но да се ди­фе­рен­ци­ра точ­на­та при­чи­на. То­ва е ком­п­лекс от фак­то­ри, ко­и­то мо­гат да се обоб­щят ка­то ин­ди­ви­ду­ал­на пот­реб­ност и изис­к­ва­не на со­ци­у­ма. Как­то при­чи­на­та за съз­да­ва­не на де­те, та­ка и си­ла­та на та­зи пот­реб­ност, и при­е­ма­не­то на май­чин­с­т­во­то ка­то ця­ло, оказ­ват го­ля­мо вли­я­ние вър­ху въз­пи­та­ни­е­то и из­г­раж­де­не­то на де­те­то ка­то лич­ност.

За изяс­ня­ва­не на пос­та­ве­на­та проб­ле­ма­ти­ка мо­же да се да­де при­мер с же­на, ко­я­то раз­би­ра, че е бре­мен­на и след ня­кол­ко дни за­поч­ват бол­ки в ко­ре­ма и приз­на­ци на аборт. При раз­го­вор с нея се ус­та­но­вя­ва, че има проб­лем с при­е­ма­не­то на май­чин­с­т­во­то и де­те­то. В мо­мен­та на ус­та­но­вя­ва­не на при­чи­ни­те за то­ва се раз­би­ра, че тя мно­го ис­ка да съз­да­де се­мейс­т­во и да склю­чи граж­дан­с­ки брак, с мъж, кой­то не ис­ка да се об­вър­з­ва на то­зи етап. Тя проумя, че е из­пол­з­вала съз­да­ва­не­то на де­тето, ка­то сред­с­т­во да пос­тиг­не це­ли­те си за брак.

       Дру­г фактор, който е оказал влияние върху състоянието й, е, че в нейната ценностна система, създаването на детето е след като се ожени. Консервативното й възпитание и морални устои влизат в конфликт с настоящето й състояние. То­ва са раз­би­ра­ни­я­та на ро­ди­те­ли­те й, ко­и­то са ста­на­ли част от ней­на­та цен­нос­т­на сис­те­ма. Осъз­на­ва­не­то на то­ва, че тя ве­че е бре­мен­на, во­ди до про­во­ки­ра­не­то на стра­хо­ве да­ли ще се спра­ви с ро­ля­та на май­ка и да­ли ня­ма да пов­то­ри мо­де­ла на въз­пи­та­ние на ней­ни­те ро­ди­те­ли при от­г­леж­да­не­то на де­те­то.

       При­е­ма­не­то на де­те­то е про­цес, ко­йто е свър­зан с реал­­ни дейс­т­вия. Ба­ща­та съ­що учас­т­ва в то­зи про­цес. Нап­ри­мер: два­ма­та за­поч­ват да го­во­рят на де­те­то, по­се­ща­ват ма­га­зи­ни за дет­с­ки иг­рач­ки, дреш­ки, при­над­леж­нос­ти и др. Пред­с­та­вят си де­те­то, за­ни­ма­ни­я­та и иг­ри­те с не­го, ра­дост­та, ко­я­то то ще им до­не­се. Та­ка мъ­жът и же­на­та вза­им­но си по­ма­гат в при­е­ма­не­то на но­ви­те си ро­ли – на май­ка и ба­ща. То­ва во­ди до вза­им­но сбли­жа­ва­не, осъз­на­ва­не, че не са са­ми в но­во­то на­чи­на­ние и по-лес­но­то при­е­ма­не на де­те­то и ро­ля­та на май­ка или ба­ща. Та­ка ро­ли­те се при­е­мат с ра­дост, а не ка­то те­жест.

       За изяс­ня­ва­не на ро­ля­та на май­ка­та мо­же да се из­хо­ди от фун­к­ци­и­те, ко­и­то тя из­пъл­ня­ва – от­г­леж­да­не и въз­пи­та­ние, за­до­во­ля­ва­не на пот­реб­нос­ти­те на де­те­то в ран­на въз­раст и про­во­ки­ра­не към са­мос­то­я­тел­ност, из­г­раж­да­не на на­ви­ци, обо­со­бя­ва­не на де­те­то ка­то лич­ност, со­ци­а­ли­за­ция и адап­та­ция в об­щес­т­во­то и др. Май­ка­та още от раж­да­не­то се гри­жи де­те­то да е нах­ра­не­но, чис­то, об­ле­че­но, но ос­вен то­ва, му да­ва лю­бов, неж­ност, под­к­ре­па, ка­ра го да се чув­с­т­ва важ­но и зна­чи­мо. Ко­га­то де­те­то е мал­ко не­го­ви­те пот­реб­нос­ти се за­до­во­ля­ват глав­но от нея. Тя е чо­ве­кът, кой­то учас­т­ва най-ак­тив­но в от­г­леж­да­не­то на де­те­то и за­до­во­ля­ва всич­ки не­го­ви нуж­ди и же­ла­ния, ко­е­то но­си на де­те­то удо­вол­с­т­вие, ус­по­ко­е­ние.

Пър­во­на­чал­но де­те­то не пра­ви раз­ли­ка меж­ду то­ва, ко­е­то е са­мо­то то, и то­ва, ко­е­то е из­вън не­го. През пър­ви­те ме­се­ци бе­бе­то не отчита различието между хората, но пос­те­пен­но за­поч­ва да по­каз­ва на­рас­т­ва­що вни­ма­ние към окол­ния свят. Въз­п­ри­е­ма май­ка си ка­то част от се­бе си. Тя стои в ос­но­ва­та на не­го­ви­те впе­чат­ле­ния и пре­жи­вя­ва­ния.  Майката, обаче, не ви­на­ги е са­мо фак­тор за за­до­во­ля­ва­не и си­гур­ност, ко­е­то пре­диз­вик­ва у де­те­то без­по­койс­т­во и не­у­до­вол­с­т­вие. При­вър­за­ност­та към нея е тол­ко­ва го­ля­ма, че вся­ка раз­дя­ла по­раж­да тре­вож­ност, чес­то из­ра­зя­ва­на в про­дъл­жи­те­лен плач. То­ва по­каз­ва из­г­ра­де­на­та емо­ци­о­нал­на връз­ка меж­ду де­те­то и май­ка­та и ней­на­та важ­ност и зна­чи­мост за де­те­то.

Ако пог­лед­нем от глед­на точ­ка на май­ка­та, от­г­леж­да­не­то и за­до­во­ля­ва­не­то на пот­реб­нос­ти­те на де­те­то мо­же да са свър­за­ни с пре­неб­рег­ва­не на ней­ни удо­вол­с­т­вия. То­га­ва май­чин­с­т­во­то мо­же да се оп­ре­де­ли ка­то те­жест. Тук важ­но зна­че­ние оказ­ва си­ла­та на же­ла­ни­е­то за де­те. Же­на­та сме­ня при­о­ри­те­ти­те си, ка­то на пър­во мяс­то ид­ва де­те­то. То­ва не оз­на­ча­ва, че тя не тряб­ва да за­до­во­ля­ва пот­реб­нос­ти­те си. Мо­же да на­ми­ра на­чи­ни да ги съвместява. Нап­ри­мер, да съ­че­тае раз­го­вор с при­я­тел­ки и раз­ход­ка­ на де­те­то в пар­ка.

       Още от мо­мен­та на заб­ре­ме­ня­ва­не за­поч­ват фи­зи­о­ло­гич­ни­те и пси­хич­ни про­ме­ни в жен­с­кия ор­га­ни­зъм. Тя ста­ва по-сен­зи­тив­на – чув­с­т­ви­тел­на на ми­рис, вкус, слух, про­во­ки­рат се стра­хо­ве да­ли ще се спра­ви с но­во­то на­чи­на­ние. Ко­га­то бре­мен­нос­та е пър­ва за же­на­та, тя ня­ма опит и не з­нае как­во я очак­ва, ко­е­то уве­ли­ча­ва нап­ре­же­ни­е­то. Осъз­на­ва се от­го­вор­ност­та на май­ка­та за раз­ви­ти­е­то на де­те­то. Вся­ка же­на пре­ми­на­ва през ета­па на при­е­ма­не на май­чин­с­т­во­то. Тук от ос­нов­на важ­ност е изяс­ня­ва­не на не­съз­на­ва­ни­те при­чи­ни за съз­да­ва­не на де­те. При раз­лич­ни­те хо­ра те­зи при­чи­ни са раз­лич­ни – же­ла­ние да се из­бя­га от се­мейс­т­во­то на ро­ди­те­ли­те, да се за­до­во­лят пот­реб­нос­ти­те (на родителите)  да ста­нат ба­ба и дя­до, не­же­ла­ние да учат или да се раз­ви­ват про­фе­си­о­нал­но, осъз­на­ва­не на не­об­хо­ди­мост­та от осъ­щес­т­вя­ва­не на ос­нов­на­та фун­к­ция на чо­ве­ка – реп­ро­дук­тив­на­та и др.

       Как ще се при­е­ма ро­ля­та на май­ка­та – ка­то те­жест или ра­дост, мно­го за­ви­си от си­ла­та на же­ла­ни­е­то за де­те. Мо­же да се ка­же, че де­те­то изиск­ва гри­жи, но то но­си и мно­го при­ят­ни мо­мен­ти, ра­дост и ос­мис­ля­не на жи­во­та за ро­ди­те­ли­те.

       Май­ки­те, ко­и­то при­е­мат ро­ля­та си ка­то те­жест, е въз­мож­но ре­ал­но да не ис­кат де­те, да не се чув­с­т­ват го­то­ви за то­ва, да ис­кат да се раз­ви­ват про­фе­си­о­нал­но или да имат дру­ги при­о­ри­те­ти. Та­ка те оси­гу­ря­ват ма­те­ри­ол­но­то бла­го­със­то­я­ние на де­те­то, но не се за­ни­ма­ват с не­го, то не усе­ща лю­бов и неж­ност и за­поч­ва да се от­къс­ва от окол­ния свят, за­що­то той му но­си не­у­до­вол­с­т­вие. Но, ко­га­то де­те­то е же­ла­но, то­га­ва ро­ля­та на май­ка­та се при­е­ма с ра­дост и до­ри гор­дост. Въз­мож­но е де­те­то да е же­ла­но, но ако май­ка­та ня­ма по­мощ, от стра­на на съп­ру­га си в от­г­леж­да­не­то на де­те­то, в оп­ре­де­ле­ни мо­мен­ти тя да усе­ти те­жест. В та­ки­ва слу­чаи е важ­но още от са­мо­то на­ча­ло на бре­мен­нос­та да се раз­п­ре­де­лят за­дъл­же­ни­я­та в се­мейс­т­во­то меж­ду съп­ру­зи­те. Та­ка се из­бяг­ват мо­мен­ти­те на те­жест при от­г­леж­да­не­то на де­те­то. По­ня­ко­га и два­ма­та съп­ру­зи са из­мо­ре­ни и ис­кат по­чив­ка. То­га­ва мо­гат да по­мог­нат ба­би и дя­дов­ци, де­тег­ле­дач­ки, при­я­те­ли и др., ко­и­то за ня­кол­ко ча­са или дни да от­ме­нят ро­ди­те­ли­те.

       Вли­я­ни­е­то на май­ка­та, и ка­то ця­ло на се­мей­на­та сре­да, са ос­нов­ни­те фак­то­ри за фор­ми­ра­не­то на де­те­то ка­то лич­ност. Ко­га­то май­ка­та въз­п­ри­е­мат де­те­то си ка­то ин­ди­ви­ду­ал­ност, ко­я­то но­си своя уни­кал­ност и не­пов­то­ри­мост, то­га­ва де­те­то усе­ща то­ва и рас­те спо­кой­но и си­гур­но. Изг­раж­да­не­то на лич­ност­та на де­те­то в про­це­са на раз­ви­тие за­ви­си в го­ля­ма сте­пен от ро­ди­те­ли­те и в час­т­ност от май­ка­та. Тя тряб­ва да ин­вес­ти­ра го­ля­мо ко­ли­чес­т­во енер­гия, вре­ме и уси­лия, за да из­г­ра­ди лич­нос­ти ка­чес­т­ва у де­те­то, ка­то уве­ре­ност, са­мос­то­я­тел­ност, от­го­вор­ност и др.

Необ­хо­ди­мо е тър­пе­ние, ста­ра­ние, си­ла на ду­ха, во­ля и упо­ри­та ра­бо­та. То­ва е про­дъл­жи­те­лен про­цес, кой­то оп­ре­де­ля бъ­де­що­то на де­те­то – то да е в със­то­я­ние да пос­ти­га це­ли­те си и да се пре­вър­не в ус­пе­шен и ре­а­ли­зи­ран чо­век. Ко­га­то детето усе­ща по­ло­жи­тел­но под­к­реп­ле­ние и сти­му­ли­ра­не на са­мос­то­я­тел­ност в за­ни­ма­ни­я­та, от стра­на на май­ка­та, ре­зул­та­ти­те, които постига, ще са по-осезаеми и по-бързи. Ко­га­то май­ка­та виж­да, че де­те­то й се спра­вя са­мо с труд­нос­ти­те си, пос­ти­га це­ли­те си и за­до­во­ля­ва пот­реб­нос­ти­те си, тя се чув­с­т­ва ра­дос­т­на и гор­да от ус­пеш­но­то спра­вя­не с ро­ля­та на май­ка.“

И след вчерашната сесия с клиентка за пореден път се убедих колко липса има в енергията от майка към майка и съответно към нейното дете и от там става едно такова оплитане, че детето в несъзнателното си желание да дава на своята майка дори вече да е зряла жена, няма достатъчно енергия за собствения си живот.

Тук ви подарявам аудио сесия, която може да помогне за повлияването на това заплитане – изтегли тук.

Тя е част от аудио сесиите – „Родът в мен“ – повече за тях може да прочетете – тук. 

=====================================================================

Още по темата за родителите, може да прочетете и статиите:

„3 причини да примем своите родители“ – кликнете тук.

и „Когато бащата е отхвърлен“ – кликнете тук. 

=====================================================================

Автор: Ни­на Стан­че­ва

Източник: fspeid.com

=====================================================================

Ако тази статия е била полезна за теб, можеш да я споделиш с приятелите си в социалните мрежи. 

Нека достигне и помага на повече хора.

Използвай бутоните под заглавната снимка. 

Благодаря ти. <3