Всички предполагам сме чували за емоционални люлки?
От любовта до омразата, от пиянство до трезвеност, от агресия до смирение… Тази люлка е прикована със синджир към лоста на високите чувства и зависи от нея. Ето как е устроена емоционалната конструкция: стълб заровен в земята и се издига над нея. Това са земни опори. Опори, съединени с въздушен лост ,и мен винаги ме е страх, че именно той няма да издържи тежестта на тялото. А към лоста са свързани синджирите, които отново ме връщат близо до земята.
„Колкото и да съм се въртял и разлюлявал в моя живот, мъчейки се да се отделя от забитите в грешната земя стълбове, упорито ме държаха веригите на зависимостта и ме вдигаха над опората. Аз се люлеех натам и насам, бояйки се да скоча рязко на твърдата основа, и съзнателно задържах амплитудата на колебанията, за да не се откъсна внезапно и да не се окажа с главата надолу за самия себе си и в нелепа поза за окръжаващите ме. Страхът от нараняване и позор ме спираха да се люлея по-силно. Даже не знам от кое се страхувах повече – да падна или да се проваля в очите на другите.
Но скоро се реших, събрах чувствата си в юмрук, прегрупирах се и рязко смених позицията. Веригите се скъсаха. Аз останах на земята, а над мен висеше лоста.
Сега стоя пред него и мисля. Така свикнах с неговото присъствие. Виждах го постоянно над себе си и знаех, че може и да не ме пусне далеч в пространството, но поне временно ще ми даде да полетя, ще ми даде силни преживявания и емоции.
Може да са противоречиви, клатещи се от страна на страна, но вълнуващи. От усещане на свобода до страх да не се откъсна.
Разбира се мога да се хвана за лоста с ръце и да пробвам да се набера. Но за това са нужни усилия, да се напрегнат мускулите и волята. А ползата е по-малка отколкото от люлката. Пак си свързан с лоста, само че не с вериги, а със собствени ръце. Чувстваш умора от дългото напрежение, така лесно, както с люлката, не можеш да полетиш. Куражът е по-малък, а просто да висиш като сопол и за обкръжаващите е смешно и на мен не ми е комфортно.
Стоя на земята. Твърдо. Устойчиво. Гледам към върха и виждам зачеркнатото с лоста небе. И не мога да тръгна. Страхувам се да не изгубя емоциите. И зависимостта.“
Тези думи на моя руски колега и психолог – Иван Сидоров, ме накараха да ги споделя, знаейки и виждайки в работата с различни хора и случаи, колко е трудно, когато човек е приклещен в хватката на емоцията.
Буквално хванат в менгеме, човек който няма воля се оставя емоциите и всичко след тях да управлява битието и поведението му.
Наскоро имах клиентка с депресивно състояние, която толкова отчаяно се бе вкопчила в идеята за самотата, че не виждаше и грам светлина.
През 2012г. преминах през опита с депресивното състояние и затова знам през какво минава човек, когато е в „окото на тази страшна буря“… но излизане има!
С консултиране и подкрепа, с воля и упоритост, с подкрепа от близки, приятели и семейство, най-вече с разбиране, че човек не се престува, а наистина изпитва душевно страдание, може да излезе от това състояние на апатия, състояние на безнадежност.
В статията за скритата депресия споменахме някои признаци на състоянието, което е един от бичовете на днешното общество и все повече обхваща и младото поколение в цял свят.
Тук във връзка с депресивното състояние и силата на човешката воля и дух се сещам за Виктор Франкъл, един виден екзестенциалист и основател на екзестенциалната школа в психотерапията, и човек на които изключително адмирирам. Препоръчвам да прочете някои от книгите му. Има ги с български превод.
Човек минал през ужаса на концлагерите и въпреки загубата на почти всички свои близки, той остава в живота и оставя изключителен труд след себе си, откривайки „Екзистенциалния вакуум“ – или екзистенциална празнота, неопределена ракма, която да съотнася струпването на блага или недостатъка им. Няма духовен ориентир за тях от човека.
„Колкото повече, толкова повече“ – казва Мечо Пух, но в днешно време това води толкова беди след себе си, защото хората от незнанието „Кои са“ и „Какво искат“ се втурват в тази луда надпревара за трупане и запълване на тези емоционални болки, с какво ли не и по какви ли не начини. Емоционални болки, които са там някъде в някой ъгъл, в „килерчето“ на несъзнаваното.
Можеш да помагаш на своето емоционално и психическо изтощение и да трансформираш своите токсични и неудовлетворяващи партньорски отношения с онлайн семинарите и курсове, които предлагам –
виж повече – кликни тук.
=================================================
Какво казват хората работили с мен – https://bit.ly/ОбратниВръзкиОтДоволниКлиенти
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
Към анкетата – кликни>> тук <<
Към анкетата – https://bit.ly/БезплатнаКонсултациясКалоянБожанов
=====================================================================