През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг-Крюгер. Той се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност.
Изследването е вдъхновено от случая МакАртър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен.
Дънинг обяснява:
„Това, което е любопитно е, че в много случаи, некомпетентността не прави хората дезориентирани, объркани или предпазливи. Вместо това, некомпетентните често са благословени с неуместна самоувереност, предизвикана от нещо, което те усещат като знание.“
И още една интересна страна на ефекта:
„Един невеж ум не е абсолютно празен съд, а е пълнен с каша от неподходяща или подвеждаща житейска опитност, теории, факти, интуиции, стратегии, алгоритми, евристики, метафори и предчувствия, но за съжаление, на него му изглеждат полезни и точни знания.“ – казва Дънинг.
Стивън Новела (Steven Novella), професор по психология в колежа по медицина в Йейл, в публикацията „Уроците на Дънинг-Крюгер“ отново се връща към този любопитен ефект:
„Когато се опитваме да придадем смисъл на света, работим с нашите съществуващи знания и парадигми, формулираме идеи и след това системно търсим информация, която потвърждава тези идеи. Ние отхвърляме противоречащата им информация като изключения. И така пресявайки своята опитност, в края на краищата си създаваме едно фалшиво познание.“
Ефектът на Дънинг-Крюгер обяснява склонността ни високо да ценим това наше фалшиво познание. И колкото е по-ниска e нашата компетентност, толкова по-упорито и самоуверено браним ненаучните или недоказаните си вярвания.
Както можете да видите в графиката, с повишаване на компетентността кривата на самооценката спада, отново се повишава, но никога не достига самооценката на невежия.
Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.
Вие вероятно сте специалист в някаква област. Спомнете си как в процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сте осъзнали колко много още ви предстои и колко малко знаете и как в процеса на обучение и работа самочувствието ви се повишава.
Помислете си колко малко знаят другите за вашата работа и не само, че не знаят нищо, но и нямат никаква представа колко малко знаят и колко специализирани познания дори съществуват. Сега осъзнавате ли, че сте невежи, както другите, във всяка друга област на знанието, в която не сте експерти. Ефектът Дънинг-Крюгер не се отнася за другите – той се отнася за всички – всички сме на различни места на същата крива, по отношение на различни области на знанието. Вие може да сте експерт в някоя област, компетентен в друга, но вероятно на дъното в много други.
Затова трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.
Един много показателен текст, който в практиката ми с различни типажи хора се потвърждава:
Клиентите ми с високо развита професионална насоченост и специалисти в дадена област, са именно хората с най-ниска самооценка. Затова е и работа ми с тях, тъй като човечеството има нужда от развитието на този човешки капитал, който да заеме полагащата му се част и да даде своя дял, защото тези хора имат какво да дадат.
В хипотеза ми за разбирането на Сократовата максима – „Аз знам, че нищо не знам“, описвам и пародокса, който всущност се случва:
А менно, когато кръговзора на такъв човек се разширява, той съзнава колко още знание има за усвояване и колко малко знае. Това може би го кара да занижава своята самооценка още повече и да има страховете да покаже вече усвоеното. Това е само в неговия мироглед, който понякога е толкова във фокуса на себе си, че човека не вижда всъщност колко стойност може да даде и да успее да използва знанието си във взаимодействието със заобикалящия го свят.
Затова и в работата ми продължавам да подкрепям психологически тези хора, защото света има нужда от повече знаещия хомосапиенс сапиенс, с по-прости думи – съвременния човек.
=====================================================================
По материал от: nauka.offnews.bg
=====================================================================