Geshtalt и травма психотерапевт, Coach на творци (музиканти, актьори и др.)  Artist, модел и предприемач

Духовна интелигентност

Осъзнат живот.

Какво представлява духовната интелигентност?

Духовната интелигентност е ниво на вътрешния аз, потенциално активно през жизнения път на човека. Може да бъде отключено за реализация на всяка възраст, по всяко време и на всяко място. На това ниво вътрешният аз е винаги свободен, винаги отговорен, винаги сам (пълен и обратното на самотен) и винаги универсален.

На същото това ниво той стига до сърцевината на нещата, до общото зад различното, до потенциала – отвъд видимите и действителните му прояви. Свързва се със смисъла и висшата ценност на всички религии. Без да се интересува от техните различия може да избере да практикува всяка или да отхвърли всичките. Запълнил е празнотата между Аза и „другото“ и е съвместил междуличностното с вътрешноличностното. Тази интелигентност е творческо прозрение, свързано с мъдрост отвъд рационалния разум.

Според Волф Зингер водещата теза е, че духовната интелигентност представлява динамичната цялост на Аза, при която той е тъждествен с цялото творение. Могъщият символ на тази интеграция са 6-те листенца на лотоса – върховният символ на целостта в повечето източни философски и религиозни системи. Водещи са няколко основни идеи:

  • Съществуват 3 типа човешка интелигентност – рационална, емоционална и духовна

  • Съществуват 3 вида мислене – серийно, асоциативно и обединяващо

  • Съществуват 3 пътя на познанието – първичен, вторичен и третичен

  • Личностната структура на човека функционира на 3 равнища на Аза – трансцедентно (център или „пъпката“ на лотоса); асоциативно и междуличностно (среда); периферно (индивидуално Его)

Тезата е, че постигналият духовна интелигентност Аз интегрира в едно всички пътища, като развитието върви от периферията към центъра му.

Типове личност

Холанд извежда общо 6 личностни типа, аргументирайки тезата, че хората се различават помежду си – в избора на поведенчески стратегии, цели, ценности и професионална ориентация – в зависимост от доминирането на съответен личностен профил:

  • Конвенционалният профил, удовлетворяващ критериите за „доминантен“ разкрива човека дато грижовен и добродушен. Активен и съвестен, но с дефицит на гъвкаво поведение. Има задръжки и не желае да се отличава от тълпата. Послушен и подреден, практичен и пестелив. Понякога – ненужно скромен, а често – лишен от въображение

  • Около 1/3 от хората между които повече жени отколкото мъже според проуччванията с теста са представители на социалния профил. Типът е отворен за другите, харесва ги и предпочита да е с тях. Дружелюбен и услужлив, търпелив и съпричастен. Тактичен и готов да помогне. Понякога – прекален идеалист

  • Изследователският профил разкрива човек със страст към идеите и желание в дълбочина да прониква в тях. Най-рационалният от всички типове (архетипен интелектуалец). Любознателен, аналитичен и комплексен като подход към нещата. Понякога критичен, предпазлив и резервиран към другите. Склонен към самонаблюдение и има нужда от усамотение.

  • Хората с артистичен проил са най-често срещаната противоположност на конвенционалния тип. Те са сложни личности, емоционални, импулсивни и непрактични. Подобно на изследователския тип са независими и склонни към самонаблюдение, но за разлика от него са по-интуитивни, чувствителни и открити. Затова често са популярни.

  • Реалистичният профил се оказва демонстриран от много повече мъже, отколкото жени. Типът е упорит, материалистично и практично ориентиран. Не предпочита интимност на контактите си , нито включване в социалните групи. Естествен е и говори открито, но демонстрира по-скоро конформно, отколкото гъвкаво поведение. Има дефицит на оригинални идеи, но е упорит в постигането на „своето“. Това е единственият личностен тип в системата на Холанд, определен като нормален

  • Предприемчив тип – хората са самоуверени и общителни, целенасочени, амбициозни и властни. Авантюристично настроени, търсят новото и вълнуващото. Оптимисти, които излъчват толкова увереност, колкото чувстват. Склонни към показно и демонстративно поведение.

В хода на един духовно интелигентен живот човешката индивидуалност се развива по посока на равновесието (баланса) между шестте типа личностно психологични профила. Човек не може да стане изцяло какъвто си поиска, но ако наистина го иска е в състояние да промени аспекти на живота си.

Според теорията на Юнг индивидуацията е най-общо процес на формиране и обособяване на отделни същества, а по-специално развитието на психичния индивид като същество, различаващо се от общото, от колективната психология. Следователно тя е процес на диференциране, чиято цел е развитието на индивидуалната личност. Тъй като индивидът не е само отделно същество, а предполага колективните връзки като екзистенциална предпоставка, процесът на индивидуация не води до изолация, а до по-интензивна колективна обвързаност. Преди индивидуацията да бъде издигната за цел, трябва да бъде постигната целта на приспособяването към минимума от екзистенциално необходими колективни норми. Индивидуацията е разширение на сферата на съзнанието и на съзнателния психочен живот.

Психологични типове

Според Юнг основните психологични типове са 2: екстравертен – насочен предимно навън, към другите, към света и интровертен – обърнат предимно навътре, към себе си, затворен в света на собствени рефлекси и съзерцание. Двата типа се комбинират по различни начини с 4-те основни психологични функции (мислене, чувстване, усещане, интуиция), чиято ръководна или спомагателна роля определя главната посока в жизнаната ориентация на човека.

Приемането на мотивацията като въображаема граница  между съзнавано и несъзнавано – има съществено значение за разбирането на духовната интелигентност.

Реймънд Кетъл конструира научен модел на човешкото поведение, вдъхновено преследвайки ясна цел: посредством мултивариативна статистика и факторен анализ да разкрие основните черти на личността (въпросник – 16 факторен).  Теоретично персонологичният модел дава визия за личността като система от черти, позволяващи класификация. В оригинал, Кетъловата концепция описва над 10-тина основни мотива, универсални движещи сили на поведението и посоката на развитие на интересите. В модела на духовната интелигентност са включени 6 от тях, а именно: Стадно чувство, близост (родителство), любознателност, съзидателност, градивност и себеутвърждаване. На тези мотивационни категории се открива съответствие с 5 от вече представените личностни типа от профилите на Холанд, а също и на 5 от 6-те листенца на лотуса – съобразно понятията на модела.

За „мотивационната си решетка“, Кетъл намира още един мотив, който обозначава като „религиозен“. От една страна го свързва с чувствата за единение с Бога (или с някакъв принцип), който би могъл да осмисли или да подпомогне усилията на човека в стремежа му към нещо; от друга страна го свързва изобщо с интереса към организираните религии. Този мотив е също е включен в модела на духовната интелигентност, но за разлика от другите не се свързва с един личностен профил или една поведенческа стратегия, защото тук вече има функцията на „обединител“. Определя се за потенциална налична ръководна сила в живота на всички личностни типове. Заради преживяванията, които поражда, именно той се свързва с намирането на смисъл и ценност в човешките постъпки, с други думи – с духовна интелигентност. По тази причина той не е локализиран върху някое от листенцата на лотуса, а в неговия център.

=====================================================================

Източник: Проф. Красимира Йонкова – „Социална Психология“

=====================================================================

Ако тази статия е била полезна за теб, можеш да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи. 
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка. 
Благодаря ти.