Понякога бракът може да бъде изключително самотно място. Да, може видимо всичко да си е съвсем нормално, може да прекарваме достатъчно време с партньора си, да се забавляваме заедно, но въпреки това да чувстваме, че сме изоставени — емоционално.
Може да се чувaстваме необичани и нещастни, но да не сме способни да назовем причината за състоянието си. Това е така, защото хората са склонни да мислят за изоставянето само във физически смисъл — т.е., свързваме изоставянето със загубата на физическа близост поради раздяла или смърт.
Истината е, че емоционалното изоставяне няма нищо общо с близостта. Можем да го почувстваме, дори когато любимият ни човек лежи до нас, но ние просто не можем да се свържем с него, или когато емоционалните ни потребности просто не се припокриват.
Емоционални нужди
Много често ние не сме наясно с тях. Просто чувстваме, че нещо ни липсва. Чувстваме се несигурни или самотни, но не знаем защо.
Вижте няколко примера за емоционална нужда в интимните отношения:
* Да бъдем изслушани и разбрани.
* Да чувстваме загрижеността и привързаността на партньора си.
* Да бъдем важни за него.
* Да бъдем уважавани и ценени.
* Да бъдем приети.
* Да се чувстваме обичани.
* Да общуваме пълноценно и да бъдем приятели с партньора си.
Следователно, ако в даден брак има голям конфликт, злоупотреба, проблеми с различни зависимости или изневяра, то тези емоционални потребности няма да бъдат удовлетворени. Понякога изневярата е симптом на емоционално изоставяне в отношенията, а пристрастяването може да се използва, за да се избегне близостта.
Ако единият от партньорите е пристрастен, другият може да се чувства пренебрегнат, защото пристрастяването минава на преден план и завладявайки цялото внимание на зависимия, му пречи да присъства истински – и в отношенията си, и в живота си изобщо. Зависимостта може да включва и натрапчиви дейности като работохолизъм или пазаруване.
Причини за емоционално изоставяне
Дори и в здравите взаимоотношения има периоди, дни и дори моменти на емоционално изоставяне, които могат да бъдат причинени от:
– умишлено въздържане от комуникация или близост;
– външни стресови фактори, включително грижи за болен роднина;
– тежък работен график;
– липса на взаимни интереси или недостатъчно време за съвместни занимания;
– страх от интимност;
– заболяване.
Когато партньорите не споделят общи интереси или пък работното им време не съвпада, единият може да се почувства изоставен. Решението на проблема е двамата да не спират да разговорят, да споделят чувствата и преживяванията си, за да поддържат връзката си здрава.
По-вредни са нездравите модели на общуване, които се развиват, когато един или и двамата партньори не споделят открито, не изслушват другия или не проявяват интерес към него — това неизменно води до тотална липса на комуникация.
Постепенно между двамата се издигат стени и в крайна сметка те се оказват емоционално разделени в съвместен живот.
Сривът на интимните отношения може да настъпи изключително лесно, ако партньорите задържат болката или гнева си — потискането на тези емоции ги кара да се отдръпнат емоционално или да отблъскват партньора си с неприятно държание и отчужденост.
Потиснатата болка и неизречените емоционални желания причиняват много повече злини в отношенията, отколкото спречкванията или разминаванията дори по важни житейски въпроси.
Отричането (или срамът) от нашите чувства и нужди обикновено се дължи на травми от емоционално изоставяне в детството и може да доведе до проблеми в комуникацията и интимността като възрастни. Обикновено срамът и страхът да изразим чувствата или емоционалните си нужди не са съзнателни.
Понякога емоционалното изоставяне може да се случи дори след период на близост или сeкc. Единият партньор може да се затвори в собственото си пространство, без това да е свързано с чувствата му, но така или иначе, поведението му може да накара другият човек да се почувства сам и изоставен…
Корените на тези проблеми често се крият в детството…
Емоционалното изоставяне може да се случи в ранна детска възраст, ако единият от родителите, обикновено майката, не е в състояние да присъства емоционално в живота на детето си.
Това може да се дължи на стрес, депресия или възпроизвеждане на собствения детски опит. За доброто емоционално развитие на детето е от голямо значение майката да се приспособи към неговите чувства и нужди, но също и да им отговаря адекватно.
Когато детето е разстроено, а майката остава безучастна и не прави нищо, за да го утеши, то ще се чувства изоставено и самотно. Обратното също е вярно — когато родителят дава на детето си твърде много внимание, което обаче не е съобразено с неговите истински потребности, то ще се чувства неразбрано и самотно…
В юношеството емоционално изоставени могат да се чувстват деца с твърде строги, изискващи и контролиращи родители.
Разбира се, няколко случая на емоционално изоставяне не могат да навредят на здравословното развитие на децата. Но когато са практика, сериозно могат да подкопаят усещането за сигурност и увереност на децата, което ще се отрази на живота им като възрастни.
Не са редки случаите, в които възрастни, които многократно са се чувствали сами и изоставени в детството си, са или емоционално недостъпни във връзките си, или пък се влюбват в партньори с подобен проблем.
Така, ако тази травма не бъде излекувана, съществува огромен риск несъзнателно да се поддържа цикъла, възпроизвеждащ отново и отново модела на изоставяне, преживян в детството.
–––––––
Ако изпитваш емоционално изоставяне във взаимоотношенията си и си изморен/а от това мъчително усещане, че нещата просто не вървят, но нищо не се променя – попълни контактната форма и ще се свържа с теб, за да поговорим как мога да съм полезен.
Клиентите, минали през консултативен процес с мен, днес от неудовлетворените, тъжни, гневни хора са свободни, сигурни и обичани в своите партньорства. Живеят в баланс на даване и получаване, хармонията която всеки би искал да изпитва в отношенията си.
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
Жените, които се свързват с мен, са най-често с изградена болезнено ниска самооценка, дълбока вътрешната несигурност и убеждение, че не заслужават партньорство основано на взаимно уважение.
Това са жени развили навика да поставят мъжете си на първо място и да забравят себе си, приели вината, че не са се справили в партньорството си, смазани и обезценени от партньорите си. Свързвайки се с мен тези жени разбират постепенно, че отговорността е винаги по равно, че заслужават своето равноправно партньорство.
Ако си готова за първата крачка, можеш да попълниш кратката анкета на линка и ще се свържа с теб, за да запазим удобен час и за двете страни, и да направим опознавателна консултация, в която ще ми разкажеш повече за своя проблем и аз ще преценя как мога да ти бъда полезен.
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
Мъжете идват при мен преди всичко с тревога, страх и неувереност, че не са достатъчно добри, че не се справят, че се провалят непрекъснато. Те най-често вярват, че не могат и не заслужават да имат своята желана половинка, или че ще бъдат отхвърлени, изоставени и предадени заради друг мъж.
Неспособни да оценяват себе си, тези мъже не си поставят граници и се свързват с токсични партньорки, приятели и колеги, които засилват тяхната неувереност и чувство за провал в живота. Заедно в съвместната ни работа откриваме техният потенциал, стимулираме растежът му и изграждаме мъжественост. Учим се на самоувереност в съревнованието и овладяваме контрола на здравословната агресия при постигането на собствените им цели.
Изграждаме постепенно стабилността и независимостта на пълноценният партньор, приятел и професионалист. Ако си готов за първата крачка, можеш да попълниш кратката анкета на линка и ще се свържа с теб, за да запазим удобен час и за двете страни, и да направим опознавателна консултация, в която ще ми разкажеш повече за своя проблем и аз ще преценя как мога да ти бъда полезен.
Към анкетата за опознавателна първа консултация >>> кликни тук <<<
================================================================
Ако тази статия е била полезна за теб, може да я споделиш с приятелите ти в социалните мрежи.
Нека достигне и помага на повече хора.
Използвай бутоните под заглавната снимка.
Благодаря ти!
Редактор: Ина Фенерова, източник: psychology.framar.bg